За уроците извън учебниците
Учене. Нещото, което всеки един от нас започва да прави от самото си раждане. Учим се да издаваме звуци, след това да проговорим, учим се да лазим, а след това да проходим. Докато сме се усетили е дошло време за първата стъпка извън дома – детската градина, където нашата среща с ученето на уроците продължава – да пишем, да рисуваме, да пеем, да разказваме. Продължаваме своето приключение, наречено „живот“, в училище, където даваме старт на полагане на изключителен труд и влагане на време в това да изучаваме различните сфери от живота, да се сблъскваме с предизвикателствата на природните и хуманитарните науки. И така цели 12 години. Никак малко време, нали? Обаче приключението не свършва тук. Следващата стълбица от живота – университет – ни пренася в академичния свят на професорите, на това да се учим на академично писане, език, че дори и култура. Интересно, обаче, дали ученето приключва тук? Отговорът е кратък, прост и ясен. Разбира се, че не. Ученето не започва и приключва с образователните институции, които заемат огромна част от съзнателния живот на един човек. През цялото си съществуване имаме удоволствието и възможността да се учим на изключителен набор от неща като адаптация, умения, свързани с работната ни среда, дори изучаваме и опознаваме хората, които ни заобикалят.
Със сигурност уроците не започват и не приключват и с учебниците. Разсъждавайки от гледна точка на преподавател по чужд език, от огромно значение е ученето на лексика и граматика, но не трябва да забравяме, че нашите ученици на първо място са и хора, които ежедневно се сблъскват с най-големия и страшен учител – животът. Доста често, включвайки и себе си в това число, децата завършват училище или университет без да са обогатили своето съзнание относно животът извън кориците. Защо не говорим за него? Страшно ли е? Да. И точно поради тази причина, от нас, като преподаватели, също зависи да подготвим децата, доколкото е възможно, за живота и уроците му извън кориците на учебниците. Връзката преподавател-ученик е трудна за изграждане, особено с деца от тийнейджърска възраст. Това обаче, по никакъв начин не трябва да е демотивация за един преподавател, а напротив – точно в тази възраст мисленето на едно човешко същество може да бъде повлияно в позитивна насока. Като преподавател доста често се опитвам и успявам да намеря време за дискусия на някоя житейска тематика, като връзките между хората, училищна среда, работа, за да позволя на учениците си да положат усилията да разсъждават, да се научат да изказват своето мнение и че то е важно, защото, колкото и клиширано да звучи, те могат да бъдат промяната, която искат да видят в света и от която имат нужда.
Затова уроците далеч не започват или приключват с даден учебник – учим се цял живот. Препоръчително е да полагаме усилия учениците ни да имат възможността да мислят върху житейски теми, които са пряко свързани с тях самите, да се изразяват, да трупат увереност в изказа си на изучавания език – така отваряме нови хоризонти както за себе си, така и за децата. Научаваме повече един за друг, за интересите и целите, чието осъществяване можем да спомогнем. Уроците, побиращи се в границите на стотина листа хартия, няма да избягат и не могат да бъдат заменени от житейските такива. Важно е да позволяваме на децата да се изказват относно теми, които ги вълнуват, защото заслужават да бъдат чути.
Прочетете още: Мечтата като цел и спасение