Бележки към пътеводителя на граматическия стопаджия
Нивата КIDS 3 и TEENS 1 са наситени с граматика, която често е сериозно предизвикателство за учениците. Радвам се, че имам възможността да споделя няколко свои препоръки, които се надявам да бъдат от полза за децата.
На първо място, те не трябва да се впускат от самото начало да запомнят цялата панорама на новия граматически материал с всичките й детайли, а да вникнат в чисто смисловата важност на този материал, където нещата винаги се свеждат до един-два възлови пункта. Илюстративните „гарнитури“, които съпътстват написаното на дъската, не са просто за забавление – те визуално демонстрират в каква комуникативна ситуация трябва да се прибегне до този граматически елемент. В последващите упражнения винаги има съответните ориентири, които да обрисуват конкретния умозрителен случай в съзнанието на ученика и следователно, да подскажат към коя от вече известните му или ново представени граматически формули да се насочи.
Неслучайно използвах думата “формула“. Една съпоставка на граматическите конструкции в английския език бързо би показала как те съвсем не представляват нещо хаотично, а са изградени върху явна логическа основа. Затова би било добре, ако учениците обръщат повече внимание на това, което са си записали по време на час в тетрадките. При преподаването на нова граматика, обикновено тръгваме от нещо вече познато (KIDS 3 предлага достатъчно такова пространство, а в TEENS 1 то се появява сравнително скоро след началото) и на фона на сходното бива откроен новия елемент. Начините, по които се изграждат различните видове изречения, не само също са представени визуално, но и потвърждават аналогията с нещо учено по-рано и допълнително очертават достатъчно понятната система от граматически принципи. Именно наличието на тази система прави така, че доброто познаване на един граматически елемент отваря пътя към по-лесното усвояване на други такива.
Веднъж осъзнали логически тези механизми, учениците се нуждаят от натрупване на необходимата рутина при употребата им. Когато трябва да се изразят на английски, децата са склонни да го правят само с отделни думи, които макар и практически да предават ключовата за случая информация, сами по себе си не спомагат за затвърждаване на учената граматика. Щом пожелая изразът да се разшири (за да „звънне“ търсеният елемент), в доста случаи става ясно, че било глаголната форма, било словореда, било нещо друго е проблем. И много ученици, които иначе не биха имали проблеми с лексиката, започват да се чувстват неуверени в съставянето на цяло изречение. Осъзнавам, че склонността да се отговаря така лаконично е до голяма степен продиктувана от начина на изразяване на роден език („Къде отиваш?“ има за много по-естествен отговор „В парка“, отколкото „Аз сега отивам в парка.“). Но ако в ежедневието си децата не трябва да доказват на някого запознатостта си с българската граматика, то по отношение на английската такава в нашите часове случаят е тъкмо обратния.
Все в тази посока, не бива да се подценява полезността на систематичната употреба на различни наглед досадни конструкции (“Are they running?” – “Yes, they are”; “Do you play hockey?” – “No, we don’t” и прочие). Така още по-трайно се наслагват в съзнанието различните комбинации между граматическите лица и използваните в съответните времена спомагателни глаголи. А последното е в състояние значително да улесни самостоятелното изразяване, понеже именно спомагателните глаголи са един от основните „препъни-камъни“ в това отношение (например, често чуваме неща като „Why do you going to the shop?“, “He isn’t swim on Monday.” и т.н.)
И накрая: тъй като съм имал възможността да преподавам и на деца, и на големи, забелязал съм, че трудностите, които малчуганите срещат в изучаването на английската граматика, не са кой знае колко различни от тези, с които се сблъскват мнозина възрастни. Ще се радвам, ако моите препоръки се окажат полезни и за някои родители в интензивен курс на обучение!
Вижте други публикации:
Защо е важно да се избягва превеждането от английски език на български
Емоционалната интелигентност, рефлексията и детските книжки
