Сложността на изказа
Спомням си определението за живота в България на един пътешественик холандец, който беше казал, че той му приличал на влакче на ужасите – никога не знаеш какво точно ще откриеш на следващия завой. Горе-долу това е и усещането за САЕ изпита. Тъкмо си мислиш, че вече си го научил английския и изведнъж изненада – оказва се, че текстът, от който ти си толкова доволен, не съответствал на изискванията за нивото. Ами сега? Започват да изникват толкова много въпросителни, че се чудиш дали си попаднал на правилното място.
Е, тук трябва да кажем: „Спокойно, приятелю, няма грешка“. Отговорът е, че вече си в друга възрастова група – тази на кандидат-студента, който се е изправил пред високата сграда на университета и трябва да измисли как да я прескочи, за да влезе вътре. Точно затова си тук – за да си построиш една мисловна стълбица, която трябва да градиш постепенно докато стигнеш до върха на кулата. А как става това? Отговорът не е толкова елементарен.
Както може би вече се досещате, става въпрос за писмената част от изпита, при която един от основните проблеми е как да се изразим по-сложно. Първото, което трябва да направим, за да тръгнем по стълбицата нагоре, е да разберем за какво точно трябва да пишем. А за това се изисква да анaлизираме задачата много внимателно. Един от въпросите, на който е необходимо да отговорим в самото начало, е за какъв вид текст става въпрос – дали е есе, предложение, репортаж, ревю, официално или неофициално писмо. От жанра на текста зависи стилът, който трябва да използваме.
Разбира се, изказът ви трябва да бъде съобразен и с евентуалния ви читател. Каквато и да е задачата, винаги си представяйте, че пишете на някого. Ако се обръщате към професора от университета или към кмета на столицата, не може да използвате езика, с който в писмо обяснявате на ваш приятел как да си прекара най-добре, когато посети страната ви. Освен това, за да бъдете по-убедителни, е добре да използвате по-сложни думи, които са с френски или латински произход и да избягвате фразеологичните глаголи, характерни за разговорния стил. Недопустими също така са и съкратените форми, както и небрежния правопис. Представете си, че бъдещият ви професор от Оксфорд ще чете вашето есе, при което всяка втора дума е погрешно написана, просто защото нямате желание да се замисляте много за това. Най-малкото това е неуважение към самия читател.
За усложняване на изказа могат да се използват и доста готови фрази, които може да получите от преподавателите си или да намерите в интернет. Един добър набор от свързващи думи, например, може доста да ви улесни при писането на различните текстове. Когато те станат част от вашия език, вече няма да е необходимо да се чудите как да започнете следващия параграф или как да представите поредния си аргумент. Останалото зависи от темата на задачата.
И не на последно място, не забравяйте, че изказът ни е в пряка зависимост от текстовете, които четем. Ако си прекарваме времето в четене на леки романтични романчета, трудно бихме постигнали стила, който се очаква от нас за това ниво. Сериозната класика и публицистични текстове на различни теми са тези, които биха могли да ни издигнат до кулата на университета, към който сме се устремили. И това не е само езикът, който ни трябва, за да си вземем изпита, а този, който ще ни е необходим, за да летим на крилете на познанието сред залите на избрания от нас факултет.
Колкото и стряскащо и трудно постижимо да звучи всичко това, помнете , че влакчето на ужасите, през колкото и препятствия да преминава, все пак винаги стига благополучно до крайната си дестинация.
Прочетете още: За уроците извън учебниците
