The Care-Box
Когато за първи път влязох в урок в АДВАНС, бях подготвила по традиция списък с правила за своите ученици. Там бяха написани именно онези, които очаквате да чуете – от „Когато искам да кажа нещо, вдигам ръка!“ до „Домашните се пишат всеки път!“. Но попитах учениците си дали са съгласни, какви правила биха предложили те, как си представят времето, прекарано в класната стая на АДВАНС. Също така им предоставих тест, който бях изработила, наречен „Кой съм аз“. От една страна, това помага на мен да ги опозная от първия миг, а от друга страна, имат шанса да се замислят какви са те, кои са хората около тях, какво обичат, за какво мечтаят…
Учениците се вълнуват от същите онези теми, от които сме се вълнували и ние на техните години. Мечти, приятели, забавление, семейство, добри оценки. Аз още от малка вярвах, че онова, което правим в училище, не е най-определящо за нас. Животът не се свежда до оценките. Той се гради именно от онова, което правим извън училище. Кои са приятелите ни, какво е семейството ни, хобитата, как релаксираме, кои са местата, на които отиваме, какво гледаме, четем, слушаме; както и какви извънкласни дейности посещаваме. В АДВАНС винаги насърчаваме учениците да се стремят към умения и знания, а не към перфектен резултат. И това е прекрасно, защото като един бивш отличник, мога да споделя как най-важните ми успехи бяха постигнати не с оценките от бележника, а с онези неща, които сърцето ми е търсело – те се случваха най-често извън училище. Изкуство, английски език. Някога и аз бях на мястото на своите ученици. В една школа научих този свой любим чужд език.
Затова най-важното правило, което избрахме от първия си урок, беше „the try-angle rule“. Което означава, че на първо мястото, с каквото и да се захванеш, трябва да опиташ без страх от провал, без значение колко трудно може да ти се струва. Учениците трябва да знаят, че провалът е наш съветник и е една стъпка по-близо до успеха, а не е нещо, което да оставяме да ни спре. Когато човек прегърне правилото „винаги опитай“, той започва да търси, да открива онези неща, които би правил от сърце. Онези хора, които го карат да се чувства спокоен, вдъхновен, щастлив. Най-вече той открива себе си и способностите си – в какво съм добър; над какво трябва да работя повече. Затова учениците не трябва никога да се страхуват да признаят, че не разбират нещо, да попитат – защото само така те ще го научат.
През учебната година изживяхме различни приключения. Опитвахме, проваляхме се и успявахме. Най-ценното, което искам да вдъхновя у своите ученици, е да забравят за всички свои блянове и мечти, а вместо това да ги преобразуват в цели. Когато те знаят какво иска сърцето им и се устремят към това като поставена цел, вярвам, че ще го постигнат. Знаейки какво искат от себе си, те осъзнават и защо са тук, в АДВАНС. Знаят с какво ги обогатява английския език и с какво ще им помогне. В живота нямаме време вечно да мечтаем и да се съмняваме. Трябва да опитваме.
Чрез тези наши опити с учениците достигнахме до една прекрасна идея.
Правихме писмена работа по учебника на тема „Мой проблем“. Задачата беше всеки да пише за свой проблем, а след това останалите да дадат съвети и варианти за разрешение на проблема. Направихме едно уточнение към условието – текстовете оставаха анонимни.
Първо, повечето ученици се отпуснаха да споделят лични неща, да пишат, да упражняват английския чрез онова, което е важно за тях. Второ, статистически най-често срещаните проблеми бяха свързани с училище – с материала, домашните и претоварването, с което тези личности от такава ранна възраст се сблъскват. Друг проблем беше заетостта на родителите им, която ги лишава от това да прекарват време заедно. Понякога толкова се изгубваме в натовареното ежедневие, че забравяме как да си говорим, да си споделим дори и нещата, които ни тежат. Важно е да слушате децата си – какви цели имат, какво ги притеснява… Понякога е добре да направим жертви в името на това незаменимо време с близките. Не забравяйте, скъпи родители, че у вашите деца се крият цели светове, не ги оставяйте да отлетят от дома ви, преди да сте ги опознали.
Идеята, която моя ученичка предложи, беше да си направим една кутия. Наричам я „the care-box“ – кутия за грижа. Там децата могат да поставят анонимни бележки, когато искат да споделят нещо или се нуждаят от съвет. Веднъж в седмицата четем какво имат да кажат. Подбирам онези бележки, които смятам за най-наложителни. Обсъждаме, даваме съвети – те упражняват своите умения за говорене, а в същото време откриват разбирателство и осъзнават, че не са сами.
Бихте могли да си направите такава кутия заедно и у дома, да я украсите и да поставяте в нея нещата, които ви е по-трудно да изразите и кажете директно, или мили послания, които искате да отправите до семейството си. Всяка седмица бихте могли да намирате време да се съберете всички заедно и да си почетете.
Програми като “ADVANCE in Life“, за която може да прочетете в сайта ни, лични проекти на учители и ученици като „Кутията“ са това, което прави АДВАНС едно топло и продуктивно място.
А за учениците се надявам да знаят, че не е срамно да попиташ, а похвално; че да сгрешат ги прави по-смели и силни… Всеки път, в който оставят страха да победи, те предават самите себе си. Когато опитат, когато се погрижат за себе си и други, те напредват.
Прочетете още:
Тийнейджърите и страната на чудесата
За сертификатните нива, или защо не всичко е само „правене на тестове“
